Тракийският университет стъпи на Антарктида в лицето на доц. Развигор

...
 Тракийският университет стъпи на Антарктида в лицето на доц. Развигор
Коментари Харесай

Тракийският университет за първи път стъпи на Антарктида

 

Тракийският университет стъпи на Антарктида в лицето на доцент Развигор Дърленски, като участник от 30-тата Българска Антарктическа експедиция. Доц. Дърленски изпрати фотоси с логото пред базата на България на остров Ливингстън, Антарктида, Св. Климент Охридски. Той е учител в Медицинския факултет, а главната му научна задача на белия континент е по отношение на изследвания, свързани с въздействието на климатичните условия върху кожата.

Вижте повече в изявлението:

- Защо участвате в експедицията?

- Участието ми в 30-та юбилейна Българска Антарктическа експедиция е по отношение на продължение на изследванията на нашия екип върху физиологията на кожата и нейната акомодация към характерните антарктически климатични условия. Заедно с моя сътрудник и другар доктор Иван Богданов от АСК УМБАЛ Токуда имаме опция да разтеглим познанията за акомодацията на кожния микробиом в белия континент.

- Имате ли съответна научна задача, която би трябвало да извършите там?

- Предходните ни данни демонстрираха, че при по-продължителен престой в Антарктида, кожната бариерна функционалност отслабва, появяват се едвам инструментално доловими белези на инфектиране на кожата (еритем), както и нарастване на наличието на пигмента меланин в кожата. Последното има значение за отбрана по отношение на ултравиолетовите лъчи – механизъм следят даже при безгръбначни животни и растения в Антарктида. По този въпрос работят паралелно с нас сътрудници биолози.

Ето за какво тази година, въз основата на извоювано финансиране по Националната стратегия за полярни проучвания и благодарение на Българския антарктически институт и Националния център за полярни проучвания, на които сме признателни за логистичната и морална поддръжка, ще обследваме акомодацията на кожния микробиом в белия континент.

Още една екзотична концепция е да проведем проучване на разнообразни функционални проучвания на кожата навън, под откритото антарктическо небе. Тези опити са реформаторски в международен мащаб.      

- Колко дни и с какво пътувахте до там?

- Самото пътешестване до тук е премеждие и лиши 14 дни, от които 10 бяхме подложени на наложителна здравна карантина в Пунта Аренас, Чили. Това е наложително условие за всички, пътуващи за Антарктида. При пътуването открихме доста неща за себе си, както и се запознахме между тях с научния и логистичен екип на експедицията. Родиха се хрумвания за нови, интердисциплинарни, научни планове. 

- Кои са другите участници и какъв брой са?

- В момента в българската база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън сме 14 души-българи, сред които учените геолози доктор Велев и доктор Методиев, биолога- доктор Весела Евтимова, сеизмологът доктор Гергана Георгиева, молекулярния биолог – доцент Димов, както и моят сътрудник невролог - доктор Нейков, който изследва съня в Антарктика.

- Какво изпитахте, когато пристигнахте пред базата на България?

- Вълнуващо е да посетиш нещо, в което струи българщина, отдалечено на 14 000 км от родината. На брега бяхме посрещнати от командира въз основата Олег Василев и неговия екип с самун, сол и мед. Слушал съм и съм гледал доста филми за Антарктида, само че нищо не може да се съпостави с страстта и вълненията, които човек изпитва при среща с тези неземни пейзажи, ландшафт, флора и фауна. Осъзнавам, че имам необикновен късмет да съм един от малцината, имали опция да се допрян до това относително девствено от човешка активност място. Това е сбъдване на една детска приключенска фантазия.

- Имате ли обръщение до Тракийския университет от далечна Антарктида?

Пожелавам на целия състав на нашия университет да са здрави, изключително в тези тежки за страната времена. Нека не стопират да мечтаят, да се целят високо и да не стопират да си задават въпроси, тъй като любознанието движи науката напред.

- Кога да чакаме Вашето завръщане?

Тук точни проекти се вършат условно- подвластни сме от климатичните условия, вълненията на морето, логистичната организация. Няма кей, на който да дебаркира транспортен съд или летище. Ако всичко върви по проект, се чака да се завърнем в родината към 20 февруари.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР